Виждайки как родителите си крещят и обиждат един друг, малчуганите остават шокирани, което може да има трайни последици за психиката им
Снимка: Shutterstock
Има ситуации, когато и най-обичащите се родители се изправят един срещу друг и спорят, повишавайки тон.
В други случаи – когато нещата в двойката не вървят, напрежението сериозно ескалира и дори може да се стигне до използването на груби обидни думи.
Проблемът е, ако на всичко това свидетели станат децата.
Подобно отношение между мама и татко може сериозно да ги стресира и да остави негативно отражение на психиката им за години наред.
Ето и защо не бива никога да се карате пред децата. А ако имате нещо за изясняване, направете го далеч от техните очи и уши.
Снимка: Shutterstock
Какво чувства едно дете, когато родителите спорят
И все пак може да се случи да се скарате пред детето. Как най-правилно да реагирате?
Важно е да не се преструвате, че нищо не се е случило, смятайки, че то не е усетило напрежението.
Дори то да демонстрира пълно безразличие към случващото се, бъдете сигурни, че чува всичко и страда. Но най-вероятно се страхува да си признае, за да не бъде наказано.
В такава ситуация трябва да му обясните спокойно, че на възрастните може да им се случи да се скарат или спорят за нещо, но веднага след това сключват мир. И то няма никаква вина, а любовта на мама и татко остава непроменена за него.
Забравени фрази
Абсолютно забранени са изречения от типа „Мама/татко се ядоса, защото татко/мама много искаше…“.
Никога, никога не дискредитирайте другия родител в очите на детето си, дори и той да е наистина виновен!
Това са и трябва да си останат само проблеми между вас двамата. Ако имате нужда някой да ви подкрепи, потърсете разбиране при приятел или роднина, но не и от детето.
И не забравяйте, че детство, прекарано в атмосфера на постоянни скандали и обиди, със сигурност не формира спокойна и сигурна личност. Напротив – това може да провокира сериозни проблеми в отношенията с другия пол, след като детето стане възрастен.
Последиците от кавгите
Обикновено, когато мама и татко се карат, детето мисли, че то е причината и се чувства виновно за случващото се.
Така у него се зараждат поредица от страхове: от изоставяне, че родителите му се разделят, че вече е изгубило любовта им и т.н.
Затова е много важно, когато бурята отмине, да го успокоите, че то няма никаква вина.
Игнорирането на случилото се в крайна сметка ще подхрани чувството му за вина, объркване и страх. Извинението ще му помогне да почувства облекчение и да се успокои.
Когато мирът между двамата бъде възстановен, задължително организирайте едно фамилно приключение – дори да е гледане на детски филм пред дивана с пуканки.
За детето тази сцена обаче ще подейства изключително успокояващо. Но не го правете, ако все още изпитвате неприязън един към друг, тъй като то веднага ще долови фалшивото щастие.
Снимка: Shutterstock
Полезни съвети
Ето и няколко съвета, които ще ви помогнат да успокоите детето, ако случайно е станало свидетел на кавгите ви.
Когато ви задава въпроси относно причината, отговаряйте винаги искрено, макар и деликатно.
Не го лъжете, не отричайте и не омаловажавайте случилото се, просто опитайте да не го превръщате в акцент. Обяснете, че това може да се случи във всяко семейство.
Никога не говорете лошо за другия родител, изтъквайки, че вие сте прави, дори това да е точно така. За детето подобна негативна оценка е болезнена.
Не го молете да взема страна и да сключва съюзи, за него би било ужасно да избира между мама и татко.
Обяснете му спокойно, че понякога, за да се постигне мир, се налага хората да спорят и да изяснят някои неща. Но това не означава, че не се обичат.
Не го задушавайте с подаръци, целящи да изкупят вашата вина към него.
Опитайте да върнете нормалното ежедневие, колкото се може по-бързо.
Уважавайте неговите чувства. Ако след като е станало свидетел на спор или скандал, то пожелае да остане само в стаята си, не го спирайте.
Когато детето е много малко
Не подценявайте ситуацията, мислейки, че „все още не разбира много“.
То вероятно наистина не разбира думите, но усеща напрежението, вижда агресивността на жестовете и погледите, което го обърква и поражда страх.
Дори детето да е продължило тихо да си играе, бъдете сигурни, че това негово мълчание не е случайно.
Някои деца реагират именно по този начин – като се затварят в себе си, вместо да крещят и да се ядосват.
Задължително намерете начин да го успокоите, за да върне отново то усмивката си.
По материали от Pianeta Mamma
Жертвите постоянно се оплакват от проблемите си, но не желаят да признаят, че могат да бъдат решени.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари